Кампания по доходите - "В индустрията - ниски заплати, висока печалба" - пресконференция на индустриалните федерации на КНСБ

Мит е ниската производителност на труда в България, категорични са от КНСБ и Института за социални и синдикални изследвания към синдиката, провели сравнителен анализ на производителността на труда, рентабилността и възнагражденията в индустрията в България и останалите страни от ЕС.

Анализът показва, че производителността на труда и рентабилността и в добивната, и в преработвателната промишленост в България са сред най-високите в ЕС, докато възнагражденията са най-ниски. Например в преработващата промишленост производителността на труда в ЕС е 143%, а в България е 185,7. По-висока е единствено в Полша - 193%. В добивната промишленост у нас са заети около 23 400 души, средната годишна заплата е 16 353 лв., но в нея са включени и възнагражденията на ръководния персонал, в пъти по-високи от тези работещите.

Инженер химик в Португалия още преди 10 год. е вземал средно 2372 евро месечно, а българският му колега днес през 2016 г. взема средно 770 евро, при положение, че през последните 10 години заплатите в химическата промишленост у нас се увеличили двойно, обясни председателят на федерация "Химия и индустрия" Красимир Кръстев. Средната заплата в сектора е силно диференцирана от 500 лв. в каучук и пластмаси, химия и фармация около 900 лв. средно. Химическият сектор изостава в заплащането и независимо, че е с една от високите добавени стойности у нас Това го прави не атрактивен за професионална реализация. Поне  9,5 до 11,8 % ръст на заплатите са необходими и за това настояват работещите в химическата промишленост.

Данните от анализа на ИССИ показват, че разликата между заплащането на труда в България и повечето от новите страни членки е между 50 до 80%, а спрямо старите членки е 3 до 10 пъти. Покупателната способност на българските заплати в индустрията изостава 3 пъти спрямо тези в Испания, сочи проучването на ИССИ.