Европейският парламент с 505 гласа „за“, 92 гласа „против“ и 44 гласа „въздържал се“ прие Директива за адекватни минимални работни заплати за всички в ЕС.
Минималните работни заплати във всички страни от ЕС трябва да осигуряват достойни стандарти на живот и труд, а държавите членки следва да насърчават колективното договаряне за заплащането.
- Минималната работна заплата трябва да гарантира достоен стандарт на живот
- Правила на ЕС за спазване на националните практики за определяне на работните заплати
- Колективното договаряне ще бъде засилено в държави, в които обхваща по-малко от 80% от работниците
- Право на правна защита на работниците, техните представители и членовете на синдикалните организации в случай на нарушаване на правилата
Определянето на минимална работна заплата остава национална компетентност, а държавите членки ще трябва да гарантират, че националните минимални работни заплати позволяват на работниците да водят достоен живот, съответно като вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.
Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. Ето защо е необходимо то да бъде насърчено и засилено съгласно новите правила, които Парламентът одобри днес. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват.
Договореният текст въвежда задължението за държавите от ЕС да създадат система за правоприлагане, включително надежден мониторинг, проверки и инспекции на място, за да се гарантира спазването на изискванията и да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.