Близо 3 хиляди работници от всички топлоенергийни централи и въгледобивни дружества излязоха днес пред сградата на Народното събрание на протест „Да защитим енергийната сигурност на страната“. Националната демонстрация на КНСБ и КТ „Подкрепа“ настоява още с протестната акция и автошествие на 11 ноември 2022 година „да отпадне поетият ангажимент за намаляването на въглеродните емисии при производството на електроенергия с 40% до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г.“.
Това бе залегнало в съвместната Декларация на двете конфедерации. По същото време депутатите разглеждаха и гласуваха единодушно решение, с което задължиха Министерския съвет да започне преговори с Европейската комисия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Протестът настоява също да се гарантира дейността на въглищните централи поне до 2038 г. в съответствие с вече приетото през 2020 г. решение на Народното събрание.
Пагубно е да затворим ключови енергийни мощности, каза вицепрезидента на КНСБ Огнян Атанасов. В представения от предходното правителство версия на Национален план за възстановяване и устойчивост на България, одобрен от Съвета на министрите на ЕС на 4 май 2022 г., се съдържат съществени изменения, които не бяха подложени на дискусия нито със социалните партньори работодатели и синдикати, нито на по-широко обществено обсъждане. Това доведе до включване на неприемливи ангажименти, които могат да имат пагубно отражение върху енергийната сигурност на България, икономиката и социалната среда. Свидетели сме, че през последните седмици пораждат и съществено политическо и обществено напрежение, което създава риск за цялостното изпълнение на Плана.
Предвиденото намаляване с 40% на емисиите в енергетиката до 2026 г. с поетапно намаление с 10 на сто всяка година ще доведе до затваряне на половината ни ключови енергийни мощности, без да са осигурени реални алтернативи. Това неминуемо ще доведе до енергийна зависимост на България и ще превърне страната от износител във вносител на електроенергия, а нашият регион има хроничен недостиг на производство през зимата. Засиленото изграждане на слънчеви централи в региона не спомага за решаване на проблемите, които има при осигуряване на снабдяването през зимата, а лятно време ще се генерират излишъци, които също създават проблем пред системната стабилност. Поетите ангажименти за постепенно прекратяване на използването на въглища включва конкретни стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 година, като първите две са особенно критични.
Планът за възстановяване и устойчивост съдържа твърде неясен запис по отношение на това, което ще се случва след 2030 година и как ще се осигури енергийният баланс на страната. Изчисленията показват, че тези процеси ще доведат до срив на Брутния вътрешен продукт на страната с 4% още към 2026 година. Повечето европейски държави ползват като базова година 1990-та и законодателния пакет на Зелената сделка "Fit for 55", всъщност ползва като базова година 1990-та и предвижда намаление с 55% до 2030 година. България е изпълнила това намаление на въглеродните емисии още през 2020 година в сравнение с 1990-та с близо 58 %.
Bulgarian
English