КНСБ, софия, Финална конференция „Адаптивност, гъвкавост и сигурност на заетите чрез общи и специфични дигитални умения“в рамките на проект „Партньорство в дигитална среда“ на КНСБ в партньорство с КРИБ, БСК, АИКБ, БТПП и МТСП.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обобщи резултатите от изготвените секторни анализи в 165 предприятия и организации от 17 икономически дейности, разработените профили на дигиталните умения, самооценка на нивото чрез разработения онлайн инструмент и програмите за обучение с цел придобиване на специфични дигитални умения, необходими на заетите лица за изпълнението на ежедневните им задачи и секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения.
В рамките на проекта бе осъществено първото картографиране на изискваните и наличните общи и специфични дигитални умения на заетите лица по над 500 професии и длъжности, подчерта президентът на конфедерацията. Пряко участие взеха 70 експерти с доказан опит във всеки един от изследваните отрасли.
Обект на проекта "Партньорство в дигитална среда" от химическия сектор беше икономическата дейност "Рафинирани нефтопродукти" в лицето на специалистите от "Лукойл Нефтохим Бургас".
Един от изводите от изследването по отношение на степента на навлизане на нови технологии на работното място показват, че две трети от наблюдаваните предприятия определят нивото си на дигитализация като „средно“. Само 14% от тях предвиждат разкриването на нови длъжности и професии вследствие на дигитализацията на работното място. Секторните анализи показват, че 66% от предприятията предвиждат нови обучения за усвояване на дигитални умения и компетентности, а до 2025 г. ще са нужни специалисти по автоматизация и по дигитални бизнес модели и услуги, а до 2027 г. – по анализа на големи бази данни Big Data Analysis и по компютърни симулации.
Важни са изводите относно гарантирането на бъдещето на труда в дигитална среда, като нивото на дигитализация в България е неравномерно, а в някои сектори технологичното изоставане е между 10 и 15 години. В отделни държавни сектори и частни бизнеси пък се наблюдават изпреварващи дигитални компетентности, особено в областите създаване на дигитално съдържание, решаване на проблеми и безопасност.
Достъпът до висококачествен интернет, повишаването на уменията на всички трудещи се и ученето през целия живот, поради нуждата от непрекъснато адаптиране, са сред основните препоръки към държавата, които следват от проучването. От ключова важност за пазара на труда е предпазването от загуба на работни места вследствие на автоматизацията и навлизането на изкуствен интелект. Напротив, те могат да спомогнат запазването им и то с по-висока квалификация. Сред включилите се в събитието експерти по проекта бяха: доц. д-р Мариана Тодорова – футуролог от БАН; Стоян Николов – ръководител отдел „Развитие на персонала“ в „Лукойл Нефтохим“, Бургас; Емил Михайлов – икономическа дейност „Производство на основни метали“; Розина Йорданова – зам.-декан на Химикотехнологичния и металургичен университет;
Bulgarian
English