Младежкият трудов пазар в битка с глобалните предизвикателства.
Много са факторите, които се отразяват на начина на живот и работа на европейците. Най-сериозните сред тях са технологичният напредък, глобализацията, демографските промени, емиграцията. Често младите хора се сблъскват с трудности още в началото на кариерата си.
Според данни на европейската статистическа служба Евростат през ноември миналата година малко над 2,8 млн. европейски граждани под 25 години са били безработни. Над 2,3 млн. от тях живеят в държави-членки на еврозоната.
В сравнение с октомври 2023 г. тя се е свила с 60 хил. души в ЕС и с 54 хил. души в еврозоната.
За България, по данни на Агенцията по заетостта, броят на регистрираните безработни в края на декември достига 5,6% и леко се увеличава.
Данните сочат още, че българите без препитание под 29-годишна възраст са малко под 19 хиляди души, като най-много безработни младежи има в градовете София, Благоевград и Пловдив.
Предизвикателствата пред България
Най-сериозното предизвикателство за България остава дигиталният преход. Според българския министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова дигиталните умения на българите са на ниско ниво, а страната ни изостава по темповете на цифровизация.
По този показател сме на предпоследно място сред страните-членки на Европейския съюз, а в следващите 10 години 90% от работните места у нас ще изискват поне средно владеене на тези технологии. За да се навакса изоставането, е предвидено да започнат мащабни обучения. Те ще се осъществят със средства от Плана за възстановяване и устойчивост и програмата "Развитие на човешките ресурси", обясни социалният министър. Планирано е в периода 2023-2027 година да бъдат инвестирани над 1 милиард лева за финансиране на различни възможности за обучение на работната сила с фокус върху повишаване именно на цифровите умения.