Приключи общественото обсъждане на проекта на т.нар. закон за равно заплащане за равностоен труд
Предстоящите правни промени въвеждат нови задължения за работодателите породени от приетата Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане („Директивата за равно заплащане“). Приложното поле на Директивата за равно заплащане е изключително широко, като ще засегне работодатели както в публичния, така и в частния сектор. В обхвата на разпоредбите й попадат всички работници или служители, полагащи наемен труд.
Основният ѝ принцип – равно заплащане за равностоен труд, независимо от пола на работника или служителя – съществува в Кодекса на труда от 2001 г. и Закона за защита от дискриминация при упражняването на правото на труд, като е създадена трайна съдебна практика по въпроса.
Предвидени са обаче някои нови, несъществуващи до момента механизми, които ще надградят правната защита на работниците и служителите, полагащи труд в България.
На първо място, информация относно предлаганото възнаграждение ще следва да се включва в обявата за работа, преди интервюто. Идеята е да се осигури прозрачност в преговорите за заплащане, като кандидатите за работа имат право да получат точна и изчерпателна информация относно първоначалното заплащане или неговия диапазон. Същевременно, работодателите няма да имат право да искат от кандидатите за работа информация относно текущо или предишни възнаграждения.
На второ място, работодателите ще трябва да имат обективни и неутрални по отношение на пола критерии за определяне на нивата на заплащане и увеличение на възнагражденията. Това допълва задължението за запознаване с вътрешните правила по заплащането до знанието на работниците и служителите и да могат да разкриват свободно размера на своето трудово възнаграждение.
На трето място, Директивата за равно заплащане предвижда периодично докладване от работодателя пред определения компетентен орган, който има задължение да наблюдава за спазване на мерките за прозрачност, на информация относно разликите от над 5% в заплащането на мъжете и жените за период от една и три години в зависимост от броя на работниците и служителите при съответния работодател.
Директивата за равно заплащане изрично предвижда и право на иск на работниците и служителите за вреди, причинени им в резултат на нарушаване на правилата относно размера на трудовото възнаграждение и за реално претърпените от тях загуби от незаконосъобразното поведение на работодателя. Отделно се предвижда налагане на имуществени санкции на работодатели, които нарушават принципа за равно заплащане.
Според предвиденото в Директивата, държавите членки имат задължение да я транспонират в националното си законодателство в срок до 7 юни 2026 г. До приемането на съответните законодателни промени в България приложение ще продължи да намира сега действащата уредба на равно заплащане на положения от мъже и жени равностоен труд съгласно Кодекса на труда и Закона за защита от дискриминация.
Bulgarian
English