След месеци ескалиране на трансатлантическото напрежение, Европейският съюз и Съединените щати постигнаха търговско споразумение.
В основата на споразумението е 15% мито, наложено върху широка гама от европейски стоки, влизащи на американския пазар. Макар че това е по-ниско от 30% мито, заплашено преди това от Тръмп, то остава значително по-високо от митото „нула за нула“, първоначално предложено от ЕС, и съществуващите (преди Тръмп) митнически ставки, на които е бил подложен износът.
Договореното сега ниво на мито от 15% е само с 5% под 20%, „предложено“ по време на обявяването на Тръмп за „Деня на освобождението“. Освен това, то е с 5% по-високо от митото, за което Обединеното кралство се съгласи в отделна сделка през май.
Въпреки че споразумението за 15% мита бележи отстъпление от 30% мита, заплашени от президента на САЩ, сделката беше постигната под значителен икономически и политически натиск върху ЕС. То включва и широкомащабни европейски ангажименти за инвестиране в американската икономика и закупуване на американски енергиен износ, което повдига сериозни въпроси относно баланса на споразумението и по-широките му последици за европейския суверенитет, индустриалната конкурентоспособност и дългосрочната икономическа устойчивост.
Въпреки че тази сделка избягва удължаването на търговската война между Европа и нейния най-голям търговски партньор, ясно е, че тя е с висока цена за европейските индустрии и работници. Очаква се експортно ориентираните сектори в цяла Европа, особено в Германия, да бъдат най-засегнати от тази сделка. Освен това Европейската комисия мълчаливо прие законността на едностранните американски мита, ход, който противоречи на правилата на СТО и подкопава мултилатерализма (общите правила на глобализма) в по-широк смисъл. Това споразумение далеч надхвърля търговската политика. То разкрива зависимостите на Европа в критични области като енергетиката, сигурността и технологиите. Разказът за „контрол на щетите“ прикрива факта, че това не е пресметнат компромис, а по-скоро сделка с дългосрочни разходи за европейската индустрия и работници.
Сключването на това търговско споразумение между ЕС и САЩ повдига сериозни въпроси относно демократичния процес, прозрачността и институционалната легитимност. Този въпрос става належащ предвид липсата на единен, правно обвързващ текст и разчитането на неформални политически договорености и отделни информационни листове. Важно е да има ясен, прозрачен и демократичен процес в следващите стъпки на споразумението, тъй като то засяга не само тарифите и обема на търговията, но и стратегическите инвестиционни потоци, енергията, стоките с двойна употреба и регулаторните рамки, които са области, попадащи под различни правни основания в правото на ЕС.
От решаващо значение е, че липсата на прозрачност в самия процес на преговори, проведен до голяма степен при закрити врати и потвърден само чрез пресконференция, когато сделката е била договорена, предизвика критики. По-широкият въпрос е дали това споразумение ще се превърне в пореден пример за прекомерна изпълнителна власт в търговската политика на ЕС и демокрацията или институции като ЕП ще си възвърнат ролята в осигуряването на демократичната легитимност.
Bulgarian
English