Не унивайте, организирайте се: Пътят на Европа през глобалната турбулентност
С нарастването на геополитическите заплахи и напредването на крайната десница, Европа трябва да отговори с принципна сила и истинско индустриално обновление.
С настъпването на Новата година е важно да се замислим върху нашите основи. Италианският философ и борец срещу фашизма Антонио Грамши призова за обединение на „песимизъм на интелекта и оптимизъм на волята“ – предизвикателство, което в днешната реалност трябва да приемем сериозно. Можем да видим рисковете с ясен поглед: все по-плашеща геополитическа среда, нарастващ икономически принуда и ескалиране на напрежението в нашия континент. И все пак трябва да изберем действието пред фатализма.
В духа на Джо Хил, убития американски синдикален организатор: „Не скърбете. Организирайте се.“ Европа трябва да се обедини, да управлява собствената си съдба и да възстанови международното сътрудничество, основано на закона, справедливостта и солидарността.
Първо, имаме нужда от морална яснота и стратегическо спокойствие. Европейското синдикално движение е категорично против военната ескалация и неотдавнашните военни операции във Венецуела и заявени намерения на САЩ към Гренландия, в се нарушение на Устава и принципите на ООН.
В същото време войните в Украйна и Газа продължават с опустошителни човешки жертви, но политическото внимание намалява и се наблюдава умора от солидарност. Това пренебрегване е опасно: то подкопава доверието в международното право и окуражава онези, които вярват, че силата е по-силна от дипломацията.
Европейските правителства трябва да отхвърлят всяка логика, която нормализира едностранни военни действия. Нашият авторитет като мирен проект зависи от това. Европа трябва да използва всички инструменти за диалог и посредничество, за да поддържа международното право и правата на човека, и да се откаже от всякакво самодоволство относно нашия мир и сигурност. Това не е пацифизъм по подразбиране; това е принципна сила. Нашата сила се крие в закона, легитимността и солидарността, а не в дрънкането на оръжия.
Второ, нуждаем се от план за възстановяване на европейския индустриален суверенитет, който да служи на хората и планетата. Новият индустриален анализ е категоричен: от 18 ключови индустриални сектора, в Европа, само един – аерокосмическият и отбранителният е в глобално конкурентноспособна форма.
Европа се нуждае от истинска индустриална стратегия. Това означава сериозна инвестиционна програма чрез многогодишна финансова рамка, съобразена с индустриалните нужди, реформирани фискални правила, които отключват публичните инвестиции, и твърди ангажименти от страна на компаниите да реинвестират, а не да максимизират плащанията на акционерите. Това означава социални и местни условия за всяка публична подкрепа, така че парите на данъкоплатците да създават качествени работни места на европейски обекти със силно колективно договаряне, а не надпревара за достигане на най-ниски нива. Това означава механизъм за защита на заетостта, SURE 2.0, за да се предотвратят необратими загуби на работни места в промишлеността, докато секторите се преструктурират.
Такава стратегия трябва да включва задължително планиране на прехода, което свързва индустриалната политика с мерките на пазара на труда, развитието на уменията и пътищата за справедлив преход – защото планирането е по-добро от импровизацията, когато са заложени препитанието. Защото осигуряването на социална справедливост ще изгради доверието, което е така необходимо, за да се победи страхът.
И накрая, нашия новогодишен призив за обединение. Организирайте се на работните места и в общностите, за да поискате инвестиции, които създават добри работни места в промишлеността. Организирайте се, за да направите социалната обусловеност правило за всякакви публични разходи или подкрепа, като гарантирате, че колективното договаряне и достойният труд са в основата на преходите. Организирайте се, за да защитите пространството за дипломация и международно право – защото мирът е предпоставка за просперитет и правата на работниците. Организирайте се, за да защитите справедливата търговия и стратегическата автономия, така че Европа да остане отворена, но никога наивна. Организирайте се, за да „въоръжите“ Европа с инструментите за демократично обновление.
Реализмът на Грамши ни казва, че залозите са високи; заповедта на Джо Хил ни казва какво да правим след това. Не унивайте. Организирайте се. Една уверена, обединена Европа може да бъде котва на мира и компас на индустриалното обновление, ако го изберем, планираме и осъществим заедно.
Джудит Къртън-Дарлинг е генерален секретар на Европейския профсъюз IndustriAll.
Изабел Бартес е заместник-генерален секретар на IndustriAll Europe.
Bulgarian
English