Народното събрание прие Държавния бюджет за 2026 г., като преди това бяха приети бюджетите на ДОО и Здравната каса.
Макрорамката на държавния бюджет предвижда рекорден недостиг от 7,2 млрд. евро и свръхдефицит от 5,7% от БВП. Разчетите са направени при заложен икономически ръст от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3%. Заложените мерки за овладяване на баланса влизат в сила от 1 август 2026 г.
От 1 август се вдига максималният осигурителен доход - от 2111.64 евро на 2300 евро.
Вдигат се и минималните осигурителни прагове по икономически дейности и позиции, като за неквалифицирани длъжности се изравняват с минималната заплата от 620.20 евро (1213 лв.), а за ръководните позиции се повишават на 936 евро( 1830 лв.).
Минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица и по икономически дейности се вдига от 550.66 евро (1077 лв.) – миналогодишния размер на минималната работна заплата, до настоящото й ниво 620.20 евро (1213 лв.).
Държавни служители започват поетапно да плащат личните си осигурителни вноски.
Замразяват се обезщетенията за майчинството на 90% от личния среден осигурителен доход за първата и 398.80 (780 лв.) евро за втората година и на обезщетенията за безработица в размер на 60% от среднодневния осигурителен доход за последните 24 месеца, като минималният дневен размер е 9.21 евро (18.00 лв.), а максималният е 54.78 евро (107.10 лв.).
Таванът на изплащаните пенсии остава без промяна 1738.40 евро (3400 лв.).
Прогнозите при тази рамка сочат, че държавния дълг ще надхвърли 50 млрд. евро в тригодишен период.
Предвижда се също от 2027 г. въвеждането на почасово изчисляване на трудовия стаж и премахване признаването на 4-часовите договори за пълен работен ден и стаж. Това практически ще има последствия при изчисляването на клас прослужено време, както и за правото на отпуск.
Предвижда се да отпадне и автоматичното изчисляване на размера на минималната работна заплата.
Bulgarian
English