Историята на празника се свързва с международното социално движение от 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните трудови и социални права.
Началото на работническите демонстрации на този ден и в последствие обявяването му за празник на труда е поставено на 1 май 1886 година в Чикаго, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с „утопичното” искане за въвеждане на официален 8 часов работен ден.
Полицията, подпомогната от наказателни отряди от платени биячи, нападат мирния протест, стрелят, раняват над 200 души и убиват няколко от тях.
На паметника им днес са изписани последните думи на издъхващия работник Оугъст Спайс: „Ще дойде ден...”
В България първият опит за честване на тази дата е през далечната 1890 година от топографското дружество, а за официален празник е обявен през 1939 г.
Да прочетем историята на празника и да не забравяме заради кого и против какво днес можем да бъдем или да не бъдем.
Този празник отново трябва да бъде ден в памет на борбите на работниците в миналото и на солидарност с днешните цели на трудещите се.
Първи май е нашия работнически и синдикален ден, на който си припомняме борбите на трудещите се в миналото и заявяваме нашата надежда за по-добро бъдеще.
Честит празник!
Bulgarian
English