IndustAll Europe настоява работата от разстояние да бъде ясно регулирана. Работата от разстояние се превръща в специфично решение, за да се поддържа функционирането на бизнеса от началото на кризата от COVID-19. Дистанционната работа е факт, който ще остане и след пандемията. industAll Europe настоява, дистанционната работа да се регулира с участието на социални партньори, за да се осигурят необходимите условия за работниците работещи на тази опция и да се допринесе за доброто функциониране на пазара на труда.
Регулирането на работата от разстояние е централно искане в Кампанията на industriAll Europe:„Телеработа: мое право, мое решение“. Необходими са ясни правила, за да се гарантира, че работата от разстояние се превръща в предимството на работниците, а не просто в стратегията за намаляване на разходите за бизнеса, която в крайна сметка води до възлагане на работа на външни изпълнители, а може да бъде изпълнена от служители на компанията. Регулирането трябва да се извърши в съответствие с националните системи и практики, като ключов инструмент може да бъде колективното договаряне на всички равнища. В случай на работа от разстояние, договарянето на ниво компания е от съществено значение, за да се гарантира, че условията за работа отговарят на нуждите на работниците и на реалността на всяко предприятие.
Работата от разстояние трябва да бъде доброволна
Работата от разстояние не отговаря на спецификите на всички работници и е важно да се гарантира, че тя остава доброволно право. Работниците трябва да могат да избират да осигурят достъп от разстояние или да работят на работното място. Необходими са смесени опции, които съчетават работа от разстояние с работа на работното място. Проучванията потвърждават, че възложената работата от разстояние е възможна, стига да не е постоянна и когато присъствието на работното място е възможно няколко дни в седмицата. Скорошен доклад на ОИСР подчертава, че след широкото разпространение на работата от разстояние може да се окаже дългосрочна иновации и да намали благосъстоянието на работниците. Докладът за подчертаване, че политиката чрез участие на социални партньори трябва да гарантира, че „работата по разстоянието остава избор и не се преекспонира". За това доброволният принцип е отправна точка на синдикалните искания отношение на регулирането на работата на разстояние.
Работата от разстояние не гарантира здравето и безопасността
Докато работата от разстояние може да предпази работниците от заразяване с инфекциозни заболявания на работното място или по време на пътуването до работното място, това не е гаранция за здравето и безопасността. От началото на пандемията, обратната връзка, получена от работниците и техните представители за работа от разстояние, сочи към значително увеличаване на мускулно-скелетните оплаквания и психологически натоварвания, свързани с неадекватно оборудване, продължително и нередовно работно време, дисбаланс между професионалния и личния живот, липсата на социално взаимодействие и чувство на изолация. За това синдикатите настояват, защитата на здравето и безопасността на работниците да има централно място в регулирането на работата на разстояние. Регулирането трябва да гарантира подходяща работна среда без физически и психо-социален риск. Работодателите са отговорни за осигуряването на работниците с необходимото качествено оборудване за работа от разстояние.
Гъвкавостта на работното време е добро решение, но при ясни регламенти
Условията на работното време трябва да бъдат правилно регулирани, според националните разпоредби и/или колективните трудови договори. Трябва да се избягва неплащането на извънреден труд и да се ограничи прекомерната гъвкавост. Класическото решение за определяне на работното време обаче има ограничено приложение в контекста на дистанционна работа, като се има предвид, че работниците може да желаят или трябва да могат да се възползват от по-голяма автономност при организирането на работния си ден. Синдикатите, заедно с работниците, които представляват, могат да намерят най-добрите решения в колективните трудови договори. По-голямата гъвкавост и самостоятелност трябва да бъдат в полза на работниците. Това трябва да доведе до по-добър баланс между личния и професионалния живот, а не до неплатен извънредни труд и психологически натоварвания поради натиска да бъдат гъвкави и винаги на разположение. Правото на прекъсване на връзката при дистанционната работа трябва да бъде защитено и зачитано. По време на изключителни ситуации, като настоящата пандемия, трябва да се намерят решения за дистанционно работещите, които имат задължения да се грижат за затворени съоръжения.
И накрая, регламентът трябва да гарантира на работниците от разстояние същите права и възможности като всички други работници. Това включва правото да се възползвате от колективните трудови договори, правото на контакт и присъединяване към синдикати, право на обучение през целия живот или повишаване на квалификацията си.
„Работата от разстояние трябва да се регулира чрез национално законодателство или колективни трудови договори в полза на работниците. Регулирането на дистанционната работа също ще даде яснота на работодателите. В нашата Кампания „Телеработа: мое право, мое решение“, IndustAll Europe предлага насоки за това как трябва да се регулира работата от разстояние, за да се гарантира зачитането на основните права на дистанционно работещите, като здраве и безопасност, работно време, поверителност на работниците и т.н. Само чрез ясна регулация с участието на социалните партньори, дистанционната работа може да успее в полза на работниците и да допринесе за добре функциониращия пазар на труда в Европа. "
Изабел Бартес , индустриален заместник генерален секретар на industAll Europe
Bulgarian
English